Дървена или картонена кутия, пълна с пожълтели снимки или стар албум. За повечето от нас това е бил начинът, когато за пръв път сме видели как са изглеждали на младини нашите родители, баби и дядовци, пък и ние самите.


Сега живеем в дигиталната ера…И нещата стоят по съвсем различен начин. Дъщеря ми е почти на 5 години. И още от раждането ѝ обособихме място в облачното пространство, един онлайн албум, чрез който да изпращаме снимки на нейните баби и дядовци, за да могат да я виждат всеки ден. Досега в този албум са се събрали около 5000 снимки. И това са само избрани снимки, а далеч не всички снимки, които сме и направили. Страшно много са, а досега не сме намерили време да изберем абсолютните фаворити от тези снимки, от които да направим фотокниги или просто да изпринтим. От тези 5000 снимки сме разпечатали може би 20. Уверен съм, че с повечето семейства е така. Или да вземем за пример последната почивка на морето. И ето ти 700 снимки, които повечето от нас може би никога няма да се върнат и да започнат да разглеждат. Помня снимки от почивка на море на баба ми и дядо ми. Мисля, че имаше около 20-ина снимки от цялата почивка. Количеството убива качеството? Не е ли така вече с всичко в наши дни?


Всичко се пази в клауда. Разговорите ни с други по чатовете, кореспонденцията ни, кога и къде сме били. Но най-важното, което поверяваме на клауда са спомените ни, хиляди снимки. А това не трябва да е така, защото фирмата, която пази снимките ни в облака може утре да я няма. По едно време държахме снимки на дискове, напоследък на флашки, но те също могат да откажат да работят в даден момент. Всички тези снимки могат да се изпарят... Но за момент си представете как един ден внукът ви или пък детето на племенника ви, намира една кутия от обувки в таванското помещение на стара къща и вижда снимки от първото море на майка си с нейните родители, неговите баба и дядо. Какъв вълшебен момент!


Облачното пространство трябва да е резервното копие на нашите спомени, а не основен начин за тяхното съхранение. В дигиталния свят спасението за тях е аналогово.


Нека в дома ви има изложени снимки на показ. Започнете да принтирате и да заделяте снимки на хартиен носител за децата си. Дали ще правите по някоя фотокнига веднъж годишно или постепенно ще пълните с принтове някоя кутия за обувки - децата ви ще са благодарни, и за тях това ще е най-големият подарък.